Даниел Негреану: Да бъдеш Лари или Джони; това е въпроса? (09/03/09)
Да бъдеш Джони или Лари-това е въпросът!
Задавали са ми следния въпрос повечепъти, отколкото който и да е друг, свързан спокера: „Защо „големите играчи” се състезават един срещу друг, когато могат да смазват по-слабите играчи?” Отговорът, според повечето хора, е следният: Не е ли покерът точно играта, в която се стремиш да играеш максимално добре срещу по-слаби играчи и да увеличиш приходите си?
Въпреки, че има известна истина в това, има и някои пропуски в този начин на мислене. Нека да ви разкажа една история за двама професионални играчис абсолютно различен стил на игра и за това как се е развила кариерата им в следствие на избора, който са направили. Нека да ги наречем „Лари” и „Джони”.
Лари е отличен no-limit кеш играч и често играе в „сладки” игри от сорта на $5-$10 no-limit с пияни туристи в Лас Вегас. В тази игра няма други професионалисти и обикновено той е най-добрият играч на масата с голяма преднина. Лари е щастлив от това. Няма намерение да подобри играта си, съответно да се качи на по-високи лимити, тоест-да се изправи срещу други професионалисти. Щастлив е, че печели по няколко хиляди седмично и осъзнава, че му трябват $20,000 банка за този вид игра.
Сега нека да видим ситуацията на Джони. Той играе същата игра като Лари, но Лари е по-добрият от двамата. Тъй като играта е изключително лесна, Джони също изкарва добри пари и обикновено е вторият по сила играч на масата. Разликата между Джони и Лари е, че Джони иска да прави повече пари на час. Поради това той всъщност иска да играе по-малко покер, за да има повече време за забавления. Джони знае, че никога няма да може да печели повече от няколко хилядарки седмично в този тип игра, а иска повече. Той също смята, че банка от $20,000 е достатъчна за този вид игра.
След няколко месеца добра игра, Лари е направил банката си $34,000, докато Джони е едва на $29,000. Лари е така от години и не смята да променя нищо, следвайки максимата „Защо да поправям нещо, което си работи?”
Джони е по-рисков играч и си е поставил по-високи и по-различни цели. И така, той се отправя към другите казина. Те имат $10-$20 no-limit кеш игри и са доста по-трудни от тези, в които по принцип играе. Има няколко професионални играчи на масата, а и туристите, които участват, са по-добри. Джони решава да направи своя удар и заделя $14,000 от своите $29,000, за да влезе в тази игра. Ако загуби тези $14,000, ще се върне на обичайната игра и евентуално ще е научил някои неща през това време.
Тъкмо това се случва. Джони е победен от по-добрите играчи. След няколко седмици и загуби от $11,000, той се връща обратно на $5-$10. В това време, той е останал само с $18,000, а Лари, придържайки се към стария си стил, плащайки сметките и работейки усилено, вече има банка на стойност $41,000.
И това се повтаряло. Докато накрая играта на Джони се подобрила до такава степен, че той станал печеливш играч на $10-$20 NL. Сега, вместо обичайните малки суми, той правел по $10,000 седмично. Лари продължавал да играе $5-$10 и не искал да пробва уменията си срещу по-добри играчи.
Минали няколко години и Джони вече играел $100-$200 no-limitигри. Той станал доста по-добър играч от Лари, а и правел повече пари седмично от него. Явно е, че Лари и Джони са два абсолютно различни типа играчи. И двамата са професионалисти. Те обаче имат твърде различена представа за това да си професионалист. Лари няма да фалира, докато Джони най-вероятно ще го направи и тоняколко пъти. Лари никога няма да участва в игра, в която той ще е губещият, докато това ще се случи на Джони. Има доста покер играчи, които могат да правят това, което прави Лари, но малко ще са успешните играчи, които ще последват примера на Джони. Има стотици играчи като „Джони”, които играят, които не могат да победят и никога няма да могат, защото уменията им не са на такова ниво. Единственият начин да се превърнеш в успешен„Джони” играч е да разбереш, къде е твоето „Лари ниво” и да стоиш на него. Това ще рече, да се намерят лимитите, на които даден играч може да побеждава и да е доволен от тях. Всъщност много „Джонита” ще са успешни играчи на $10-$20 no-limitкеш игри, но винаги ще са губещи в наистина големите лимити. Иска се много самоанализ, за да достигнеш до този извод. Това е и причината да има толкова много провалили се „Джонита”. За този тип хора е трудно да преглътнат истината. Доста е трудно за уверен в способностите си играч, който умее и да рискува, ако уменията му не се препокриват с реалната му самооценка.
Колкото до Лари, той все още играе на своите нива. Той може би се чуди какво щеше да е, ако беше опитал на по-високите лимити. „Бях прекрасен играч, когато бях млад, но никога не се пробвах в големите игри. Все пак съм доволен, че си изкарвам прехраната тук.”
На теория няма нищо лошо в този начин на мислене. Ако Лари наистина беше толкова добър щеше да направи следващата крачка, започвайки да играе $100-$200 no-limit кеш игри, които той така и не опита. Той най-вероятно е изгубил тонове пари през целия си живот за сметка на риска който е трябвало да поеме.
В идеалния случай, Джони и Лари щяха да са много интересни приятели. По всяка вероятност Джони винаги щеше да насърчава Лари да опита по-високите лимити. Лари винаги щеше да е трезвомислещ и да предупреждава Джони да внимава, да не поема твърде големи рискове спрямо банката си. Разбира се, Джони нямаше да го послуша, а Лари щеше да го спонсорира няколко пъти, за да започне наново от $5-$10 no-limit. По някакъв странен начин Лари всъщност живее посредством Джони, адмирирайки неговото безстрашие и самоувереността му. Дълбоко в себе си, Лари искаше да има по-комарджийски характер.
Всеки печеливш играч на високи лимити е „Джони”. Можете да видите обикновения „Лари” на $80-$160limit игра, или може би на $25-$50 no-limit игра. Няма обаче да видите нито един „Лари” да играе срещу Дойл Брънсън, Фил Айви и останалите страхотни покер играчи в Bobby’sRoom.*
Всеки печеливш играч на високи лимити е „Джони”. Можете да видите обикновения „Лари” на $80-$160limit игра, или може би на $25-$50 no-limit игра. Няма обаче да видите нито един „Лари” да играе срещу Дойл Брънсън, Фил Айви и останалите страхотни покер играчи в Bobby’sRoom.*
И така, кой път трябва да следваме в нашата покер кариера? Това, скъпи приятели, зависи само и единствено от вас. Няма правилен и грешен отговор на този въпрос. Подходът на Лари е добър за самия него, и може би, той не би понесъл идеята да банкрутира. За Джони да банкрутира е просто част от процеса на подобряване на играта. Той или ще осъзнае къде греши в този процес, или няма, но това няма значение. Не мисля, че е трудно да се разбере, по кой път съм тръгнал аз.
